МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 12
Данъци върху дохода ЦЕЛ Целта на настоящия стандарт е да се определи счетоводното отразяване на данъците върху дохода. Основният въпрос при счетоводното отчитане на данъците върху дохода е как да се отчитат текущите и бъдещите данъчни последици от:
а)
бъдещото възстановяване (уреждане) на балансовата стойност на активите (пасивите), признати в отчета за финансово състояние на предприятието; и
б)
сделките/операциите и другите събития през текущия период, които са признати във финансовия отчет на предприятието.
От признаването на актив или пасив се подразбира, че отчитащото се предприятие очаква да си възстанови или да уреди балансовата стойност на този актив или пасив. Ако съществува вероятност това възстановяване или уреждане на балансовата стойност да направи бъдещите данъчни плащания по-големи (по-малки) отколкото биха били, ако това възстановяване или уреждане нямаше данъчни последици, настоящият стандарт изисква предприятието да признае отсрочен данъчен пасив (отсрочен данъчен актив) с някои ограничени на брой изключения.
Настоящият стандарт изисква предприятието да осчетоводява данъчните последици от сделките и други събития по същия начин, по който осчетоводява самите сделки и други събития. Следователно за сделките и другите събития, признати в печалбата или загубата, всички свързани с тях данъчни ефекти се признават също в печалбата или загубата. За сделките и другите събития, признати извън печалбата или загубата (или в другия всеобхватен доход, или пряко в собствения капитал), всякакви свързани с тях данъчни ефекти също се признават извън печалбата или загубата (съответно или в другия всеобхватен доход, или пряко в собствения капитал). По подобен начин, признаването на отсрочени данъчни активи и пасиви в бизнес комбинация засяга стойността на репутацията, призната в тази бизнес комбинация, или размера на признатата печалба от изгодна покупка.
Настоящият стандарт разглежда също признаването на отсрочените данъчни активи, възникващи от неизползвани данъчни загуби или неизползвани данъчни кредити, представянето на данъците върху дохода във финансовите отчети и оповестяването на информацията, отнасяща се до тези данъци.
Обхват
1
Настоящият стандарт се прилага при счетоводното отчитане на данъците върху дохода.
2
За целите на настоящия стандарт данъците върху дохода включват всички местни и чуждестранни данъци, които се налагат въз основа на облагаемата печалба. Данъците върху дохода включват също данъци, като данъци при източника, които са дължими от дъщерно, асоциирано или съвместно предприятие или съвместно споразумение върху разпределената печалба към отчитащото се предприятие.
4
В настоящия стандарт не се разглеждат методите на счетоводно отчитане на безвъзмездните средства, предоставени от държавата (вж. МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездните средства, предоставени от държавата, и оповестяване на държавната помощ) или данъчни кредити за инвестиции. В настоящия стандарт обаче се разглежда счетоводното отчитане на временните разлики, които може да възникнат в резултат на такива безвъзмездни средства или данъчни кредити за инвестиции.
4A
Настоящият стандарт се прилага за данъците върху дохода, които произтичат от данъчни закони, приети или почти приети с цел въвеждане на примерните правила от втори стълб, издадени от Организацията за икономически сътрудничество и развитие (ОИСР), в т.ч. данъчни закони, въвеждащи допустими минимални национални допълнителни данъци, описани в тези правила. Такива данъчни закони и данъците върху дохода, произтичащи от тях, се наричат по-нататък „законодателни актове от втори стълб“ и съответно „данъци върху дохода от втори стълб“. Като изключение от изискванията на настоящия стандарт предприятието не признава отсрочени данъчни активи и пасиви, свързани с данъците върху дохода от втори стълб, нито оповестява информация за тях.
Определения
5
В настоящия стандарт са използвани следните термини с посоченото значение:
Счетоводна печалба – печалбата или загубата за периода преди приспадането на разходите за данъци.
Облагаема печалба / данъчна загуба – печалбата/загубата за периода, определена в съответствие с правилата, установени от данъчните органи, по силата на които се плащат/възстановяват данъците.
Данъчен разход / данъчен приход – съвкупната сума, включена при определянето на печалбата или загубата за периода във връзка с текущите и отсрочените данъци.
Текущ данък – размерът на дължимите / възстановимите данъци върху дохода във връзка с облагаемата печалба / данъчната загуба за периода.
Отсрочени данъчни пасиви – дължимите в бъдещи периоди суми за данъците върху дохода, свързани с облагаемите временни разлики.
Отсрочени данъчни активи – възстановимите в бъдещи периоди суми за данъците върху дохода, свързани с:
а)
приспадащите се временни разлики;
б)
преноса на неизползваните данъчни загуби; и
в)
преноса на неизползваните данъчни кредити.
Временни разлики – разликите между балансовата стойност на даден актив или пасив в отчета за финансовото състояние и неговата данъчна основа. Временните разлики може да бъдат:
а)
облагаеми временни разлики – временните разлики, в резултат на които ще възникнат облагаеми суми при определянето на облагаемата печалба/загуба през бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или уредена; или
б)
приспадащи се временни разлики – временните разлики, в резултат на които ще възникнат суми, подлежащи на приспадане при определянето на облагаемата печалба/загуба през бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или уредена.
Данъчна основа на актива или пасива – стойността, приписана на този актив или пасив за данъчни цели.
6
Данъчните разходи/приходи включват текущите данъчни разходи/ приходи и отсрочените данъчни разходи/приходи.
Данъчна основа 7 Данъчната основа на един актив представлява сумата, която подлежи на приспадане за данъчни цели срещу всички облагаеми икономически ползи, които ще се влеят в предприятието, когато то възстанови балансовата стойност на актива. В случай че тези икономически ползи няма да бъдат облагаеми, данъчната основа на актива е равна на неговата балансова стойност.
Примери
1. Една машина е придобита за 100 единици. За данъчни цели е била вече отчислена амортизация в размер на 30 единици в текущия и предходни периоди и остатъчната стойност ще подлежи на приспадане в бъдещи периоди или като амортизация, или чрез отчисление при изваждане на актива от употреба. Генерираният приход от използването на машината е облагаем, евентуалната печалба при изваждане на актива от употреба ще бъде облагаема, а всяка загуба при изваждане на актива от употреба ще подлежи на приспадане за данъчни цели. Данъчната основа на машината е 70 единици.
2. Вземане по лихви има балансова стойност 100 единици. Съответните приходи от лихви ще бъдат обложени с данък на базата на извършеното плащане. Данъчната основа на вземането от лихви е нула.
3. Търговски вземания имат балансова стойност 100 единици. Съответният приход вече е бил включен при изчисляването на облагаемата печалба/загуба. Данъчната основа на търговските вземания е 100 единици.
4. Вземане по дивиденти от дъщерно предприятие има балансова стойност 100 единици. Дивидентите са необлагаеми. По същество цялата балансова стойност на актива се приспада от получените икономически ползи. Следователно данъчната основа на вземането от дивиденти е 100 единици (a).
5. Вземане по предоставен заем има балансова стойност 100 единици. Изплащането на заема няма да има данъчни последици. Данъчната основа на заема е 100 единици.
___________ (a) По силата на този анализ не съществува облагаема временна разлика. По силата на друг възможен анализ начисленото вземане по дивиденти има данъчна основа нула и към получената облагаема временна разлика от 100 единици се прилага нулева данъчна ставка. И при двата анализа не съществува отсрочен данъчен пасив.
8
Данъчната основа на един пасив е неговата балансова стойност, намалена с всички суми, които подлежат на приспадане за данъчни цели във връзка с него в бъдещи периоди. В случая на авансово получен приход данъчната основа на възникналия в резултат пасив е неговата балансова стойност, намалена с размерите на приходите, които няма да бъдат облагаеми в бъдещи периоди.
Примери
1. Текущите пасиви включват начислени разходи с балансова стойност 100 единици. Свързаният с тях разход ще бъде приспаднат за данъчни цели на базата на извършеното плащане. Данъчната основа на начислените разходи е нула.
2. Текущите пасиви включват получени авансово приходи от лихви с балансова стойност 100 единици. Съответният приход от лихви е бил обложен с данък на базата на извършеното плащане. Данъчната основа на получените авансово лихви е нула.
3. Текущите пасиви включват начислени разходи с балансова стойност 100 единици. Свързаният с тях разход вече е бил приспаднат за данъчни цели. Данъчната основа на начислените разходи е 100 единици.
4. Текущите пасиви включват начислени глоби и наказателни лихви с балансова стойност 100 единици. Глобите и наказателните лихви не подлежат на приспадане за данъчни цели. Данъчната основа на начислените глоби и наказателни лихви е 100 единици (a).
5. Задължение по заем има балансова стойност 100 единици. Изплащането на заема няма да има данъчни последици. Данъчната основа на заема е 100 единици.
___________ (a) По силата на този анализ не съществува временна разлика, подлежаща на приспадане. По силата на друг възможен анализ начисленото задължение по глоби и наказателни лихви има данъчна основа нула и към получената приспадаща се временна разлика от 100 единици се прилага нулева данъчна ставка. И при двата анализа не съществува отсрочен данъчен актив.
9
Някои отчетни обекти имат данъчна основа, но не се признават като активи и пасиви в отчета за финансовото състояние. Например разходите за научноизследователска дейност се признават като разходи при определянето на счетоводната печалба през периода, през който са възникнали, но приспадането им може да не е разрешено при определянето на облагаемата печалба/загуба до по- късен във времето период. Разликата между данъчната основа на разходите за научноизследователска дейност, т.е. сумата, която данъчните органи ще позволят да се приспадне в бъдещи периоди, и нулевата балансова стойност представлява приспадаща се временна разлика, която води до отсрочен данъчен актив.
10
Когато данъчната основа на един актив или пасив не е непосредствено видна, от полза е да се вземе предвид фундаменталният принцип, на който е основан настоящият стандарт: че едно предприятие трябва, с някои ограничени на брой изключения, да признава отсрочен данъчен пасив/актив винаги когато възстановяването или уреждането на балансовата стойност на актива или пасива би увеличило/намалило размера на бъдещите данъчни плащания в сравнение с размера при положение, че възстановяването или уреждането нямат данъчни последици. Пример В, представен след параграф 51А, илюстрира обстоятелствата, при които може да се окаже от полза да се има предвид този фундаментален принцип, например когато данъчната основа на актив или пасив зависи от очаквания начин на възстановяване или уреждане.
11
При консолидираните финансови отчети временните разлики се определят посредством сравнение на балансовите стойности на активите и пасивите в консолидираните финансови отчети със съответната данъчна основа. Данъчната основа се определя на базата на консолидирана данъчна декларация в юрисдикции, в които се предвижда да се подава такава декларация. В другите юрисдикции данъчната основа се определя на база на данъчната декларация на всяко предприятие от групата.
Признаване на текущите данъчни пасиви и текущите
Данъчни активи
12
Текущият данък за текущия и предходните периоди се признава като пасив, доколкото не е платен. Ако вече платената сума за текущия и предходните периоди превишава дължимата сума за тези периоди, превишението се признава като актив.
13
Ползата, свързана с данъчна загуба, която може да бъде пренесена назад, за да се възстанови текущ данък за предходен период, се признава като актив.
14
Когато данъчната загуба се използва за възстановяване на текущ данък за предходен период, предприятието признава ползата като актив в момента на възникване на данъчната загуба, тъй като съществува вероятност в предприятието да се влеят ползи, които може да бъдат надеждно оценени.
Признаване на отсрочените данъчни пасиви и отсро
Чените данъчни активи
Облагаеми временни разлики
15
Отсрочен данъчен пасив се признава за всички облагаеми временни разлики, освен до степента, до която отсроченият данъчен пасив възниква от:
а)
първоначалното признаване на репутация; или
б)
първоначалното признаване на актив или пасив при сделка, която:
i) не е бизнес комбинация;
ii) не влияе нито върху счетоводната, нито върху данъчната печалба/загуба към момента на извършване на сделката. както и
iii) към момента на извършване на сделката не поражда еднакви облагаеми и приспадащи се временни разлики.
Обаче при временни данъчни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения, в съответствие с параграф 39 се признава отсрочен данъчен пасив.
16
Присъщо на признаването на един актив е, че неговата балансова стойност ще бъде възстановена под формата на икономически ползи, които се вливат в предприятието в бъдещи периоди. Когато балансовата стойност на актива надвишава неговата данъчна основа, размерът на облагаемите икономически ползи ще превиши позволената сума, подлежаща на приспадане за данъчни цели. Тази разлика е облагаема временна разлика и задължението да се платят произтичащите от нея данъци върху дохода в бъдещи периоди представлява отсрочен данъчен пасив. Когато предприятието възстановява балансовата стойност на актива, облагаемата временна разлика се проявява обратно и предприятието ще има облагаема печалба. По този начин има вероятност от предприятието да изтекат икономически ползи под формата на плащания на данъци. Поради това настоящият стандарт изисква признаването на всички отсрочени данъчни пасиви, освен при определени обстоятелства, описани в параграфи 15 и 39.
Пример
Актив, придобит за 150 единици, има балансова стойност 100 единици. Натрупаната амортизация за данъчни цели е 90 единици, а данъчната ставка е 25 %.
Данъчната основа на актива е 60 единици (цена на придобиване в размер на 150 единици, намалена с натрупаната амортизация от 90 единици). За да се възстанови балансовата стойност от 100 единици, предприятието трябва да заработи облагаем доход от 100 единици, но ще може да приспадне за данъчни цели амортизация само за 60 единици. Като последица от това предприятието ще плати данък върху дохода от 10 единици (25 % от 40 единици), когато си възстанови балансовата стойност на актива. Разликата между балансовата стойност от 100 единици и данъчната основа от 60 единици представлява облагаема временна разлика от 40 единици. Поради това предприятието признава отсрочен данъчен пасив в размер на 10 единици (25 % от 40 единици), представляващ данъците върху дохода, които ще бъдат платени, когато то възстанови балансовата стойност на актива.
17
Някои временни разлики възникват, когато приход или разход бъде включен в счетоводната печалба за един период, а в облагаемата печалба за друг период. Такива временни разлики често се описват като времеви разлики. По-долу са дадени примери за временни разлики от този тип, които са облагаеми, поради което водят до отсрочени данъчни пасиви:
а)
приходите от лихви се включват в счетоводната печалба пропорционално на времето, но в някои юрисдикции може да се включват в облагаемата печалба при събирането на паричните средства. Данъчната основа на всяко признато в отчета за финансовото състояние вземане във връзка с такива приходи е нула, защото приходите не влияят върху облагаемата печалба, докато не бъдат събрани паричните средства;
б)
амортизацията, използвана при определянето на облагаемата печалба/загуба, може да се различава от използваната при определяне на счетоводната печалба. Временната разлика е разликата между балансовата стойност на актива и неговата данъчна основа, която представлява първоначалната себестойност или цена на придобиване на актива, намалена с всички отчисления във връзка с актива, позволени от данъчните органи при определяне на облагаемата печалба за текущия и предходните периоди. Облагаема временна разлика възниква и води до отсрочен данъчен пасив, когато данъчната амортизация е ускорена (ако данъчната амортизация е по-бавна, отколкото счетоводната амортизация, възниква приспадаща се временна разлика и тя води до отсрочен данъчен актив); и
в)
разходите за развойна дейност може да бъдат капитализирани и амортизирани през бъдещите периоди при определяне на счетоводната печалба, но да бъдат приспаднати при определяне на облагаемата печалба за периода, през който са възникнали. Такива разходи за развойна дейност имат нулева данъчна основа, тъй като те вече са били приспаднати от облагаемата печалба. Временната разлика представлява разликата между балансовата стойност на разходите за развойна дейност и тяхната данъчна основа, която е нула.
18
Временни разлики възникват още когато:
а)
разграничимите придобити активи и поети пасиви в бизнес комбинация се признават по техните справедливи стойности в съответствие с МСФО 3 Бизнес комбинации, но не се прави равностойна корекция за данъчни цели (вж. параграф 19);
б)
активите се преоценяват, но не се прави равностойна корекция за данъчни цели (вж. параграф 20);
в)
в бизнес комбинация възниква репутация (вж. параграф 21);
г)
данъчната основа на един актив или пасив при първоначалното му признаване се различава от първоначалната му балансова стойност, например когато предприятието се ползва от необлагаеми безвъзмездни средства, предоставени от държавата, свързани с активи (вж. параграфи 22 и 33); или
д)
балансовата стойност на инвестициите в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия или участията в съвместни споразумения става различна от данъчната основа на инвестициите или участията (вж. параграфи 38–45).
Бизнес комбинации 19 С ограничени изключения, разграничимите придобити активи и поети пасиви в бизнес комбинация се признават по техните справедливи стойности към датата на придобиване. Временни разлики възникват, когато данъчните основи на придобитите разграничими активи и поети пасиви не са засегнати от бизнес комбинацията или са засегнати в различна степен. Например когато балансовата стойност на един актив бъде увеличена до неговата справедлива стойност, но данъчната му основа остава по цена на придобиване за предходния собственик, възниква облагаема временна разлика, която води до отсрочен данъчен пасив. Този отсрочен данъчен пасив се отразява върху репутацията (вж. параграф 66).
Активи, отчитани по справедлива стойност 20 МСФО позволяват или изискват определени активи да бъдат отчитани по справедлива стойност или да бъдат преоценявани (вж. например МСС 16 Имоти, машини и съоръжения, МСС 38 Нематериални активи, МСС 40 Инвестиционни имоти, МСФО 9 Финансови инструменти и МСФО 16 Лизинг). В някои юрисдикции преоценката или друго преизчисляване на актив до справедливата му стойност се отразява върху облагаемата печалба/загуба за текущия период. В резултат на това данъчната основа на актива се коригира и не възникват временни разлики. В други юрисдикции преоценката или преизчисляването на актива не влияе върху облагаемата печалба за периода на преоценката или преизчисляването и като последствие данъчната основа на актива не се коригира. Въпреки това бъдещото възстановяване на балансовата стойност ще доведе до облагаем поток от икономически ползи към предприятието и сумата, която ще подлежи на приспадане за данъчни цели, ще се различава от размера на тези икономически ползи. Разликата между балансовата стойност на преоценения актив и неговата данъчна основа е временна разлика и поражда отсрочен данъчен пасив или актив. Това е вярно дори когато:
а)
предприятието не възнамерява да се освободи от актива. В такива случаи преоценената балансова стойност на актива ще бъде възстановена посредством използването му и така ще се генерира облагаем доход, който надвишава данъчно признатата амортизация през бъдещите периоди; или
б)
данъкът върху капиталовия доход се отсрочва, ако постъпленията от освобождаването от актива бъдат инвестирани в сходни активи. В такива случаи данъкът в крайна сметка ще бъде дължим при продажбата или използването на сходните активи.
Репутация 21 Репутацията, възникваща в бизнес комбинация, се оценява като превишението на (а) над (б) по-долу:
i) прехвърленото възнаграждение, оценено в съответствие с МСФО 3, което по принцип изисква справедлива стойност към датата на придобиване;
ii) размера на всяко неконтролиращо участие в придобиваното предприятие, признато в съответствие с МСФО 3; и
iii) в бизнес комбинация, постигната на етапи, справедливата стойност към датата на придобиване на държаното преди участие на придобиващото предприятие в собствения капитал в придобиваното предприятие;
б)
нетния размер към датата на придобиване на разграничимите придобити активи и поети пасиви, оценени в съответствие с МСФО 3.
Много данъчни органи не позволяват намаляване на балансовата стойност на репутацията като подлежащ на приспадане разход при определянето на облагаемата печалба. Още повече че в такива юрисдикции стойността на репутацията често не подлежи на приспадане, когато дъщерно предприятие се освободи от свързания с нея бизнес. В такива юрисдикции репутацията има данъчна основа нула. Всяка разлика между балансовата стойност на репутацията и нейната нулева данъчна основа представлява облагаема временна разлика. Въпреки това настоящият стандарт не разрешава признаването на произтичащия отсрочен данъчен пасив, тъй като репутацията се измерва като остатъчна величина и признаването на отсрочения данъчен пасив би увеличило балансовата стойност на репутацията.
21A
Последващите намаления на отсрочен данъчен пасив, който не е признат, защото е възникнал от първоначалното признаване на репутация, също се считат за възникнали от първоначалното признаване на репутацията и поради това не се признават в съответствие с параграф 15, буква а). Например, ако в бизнес комбинация предприятието признае репутация от 100 парични единици, която е с нулева данъчна основа, по силата на параграф 15, буква а) на предприятието се забранява да признае произтичащия отсрочен данъчен пасив. Ако предприятието впоследствие признае 20 парични единици загуба от обезценка на тази репутация, размерът на облагаемата временна разлика, свързана с репутацията, намалява от 100 на 80 единици, което води до намаление на стойността на непризнатия отсрочен данъчен пасив. Това намаление на стойността на непризнатия отсрочен данъчен пасив също се счита за свързано с първоначалното признаване на репутацията, поради което признаването му е забранено в съответствие с параграф 15, буква а).
21Б
Отсрочените данъчни пасиви за облагаеми временни разлики, свързани с репутацията, обаче се признават до степента, до която не са възникнали от първоначалното признаване на репутацията. Например, ако в бизнес комбинация предприятието признае репутация от 100 парични единици, която подлежи на приспадане за данъчни цели при ставка от 20 % годишно, като се започва от годината на придобиване, данъчната основа на репутацията е 100 единици при първоначалното признаване и 80 единици към края на годината на придобиване. Ако балансовата стойност на репутацията към края на годината на придобиване остава непроменена на 100 парични единици, към края на тази година възниква облагаема временна разлика от 20 единици. Тъй като тази облагаема временна разлика не е свързана с първоначалното признаване на репутацията, полученият отсрочен данъчен пасив се признава.
Първоначално признаване на актив или пасив 22 При първоначалното признаване на актив или пасив може да възникне временна разлика, например ако част или цялата себестойност или цена на придобиване на актива не подлежи на приспадане за данъчни цели. Методът на счетоводно отчитане на такава временна разлика зависи от естеството на сделката, която е довела до първоначалното признаване на актива или пасива:
а)
в бизнес комбинация предприятието признава всякакви отсрочени данъчни пасиви или активи и това засяга стойността на репутацията или печалбата от изгодната покупка, които то признава (вж. параграф 19);
б)
ако сделката влияе върху счетоводната или облагаемата печалба или поражда еднакви облагаеми и приспадащи се временни разлики, предприятието признава всички отсрочени данъчни пасиви или активи, както и произтичащите от тях отсрочени данъчни разходи или приходи в печалбата или загубата (вж. параграф 59);
в)
ако сделката не представлява бизнес комбинация и не засяга нито счетоводната, нито облагаемата печалба и не поражда еднакви облагаеми и приспадащи се временни разлики, предприятието би могло, при отсъствието на освобождаването, предвидено в параграфи 15 и 24, да признае възникналия отсрочен данъчен пасив или актив и да коригира балансовата стойност на актива или пасива със същата сума. Такива корекции биха направили финансовите отчети по-малко прозрачни. Поради това настоящият стандарт не разрешава предприятието да признава така възникналия отсрочен данъчен пасив или актив нито при първоначалното признаване, нито впоследствие (вж. примера по-долу). Освен това предприятието не признава последващите изменения в непризнатите отсрочени данъчни пасиви или активи, когато активът се амортизира.
Пример, илюстриращ параграф 22, буква в)
Предприятие възнамерява да използва актив, който струва 1 000 единици през полезния му живот от 5 години, и след това да се освободи от него по остатъчната му стойност от нула единици. Данъчната ставка е 40 %. Амортизацията на актива не подлежи на приспадане за данъчни цели. При изваждането от употреба всеки капиталов доход не би бил облагаем и всяка евентуална капиталова загуба не би подлежала на приспадане.
В процеса на възстановяване на балансовата стойност на актива предприятието ще заработи облагаем доход от 1 000 единици и ще плати данък в размер на 400 единици. Предприятието не признава получения отсрочен данъчен пасив от 400 единици, тъй като той произтича от първоначалното признаване на актива.
През следващата година балансовата стойност на актива е 800 единици. Като заработи облагаем доход от 800 единици, предприятието ще заплати данък в размер на 320 единици. Предприятието не признава отсрочения данъчен пасив в размер на 320 единици, защото той произтича от първоначалното признаване на актива.
22A
Сделка, която не е бизнес комбинация, може да доведе до първоначалното признаване на актив и пасив и към момента на извършване на сделката не влияе нито върху счетоводната печалба, нито върху облагаемата печалба. Например към началната дата на лизинга лизингополучателят обикновено признава лизингов пасив и съответната сума като част от цената на придобиване на актив с право на ползване. В зависимост от приложимото данъчно право при първоначалното признаване на актива и пасива в такава сделка може да възникнат еднакви облагаеми и приспадащи се временни разлики. Освобождаването, предвидено в параграфи 15 и 24, не се прилага за такива временни разлики и предприятието признава всеки произтичащ отсрочен данъчен пасив и актив.
23
В съответствие с МСС 32 Финансови инструменти: представяне емитентът на съставен финансов инструмент (например конвертируема облигация) класифицира пасивния компонент на финансовия инструмент като пасив, а капиталовия компонент – като собствен капитал. В някои юрисдикции данъчната основа на пасивния компонент при първоначалното му признаване е равна на първоначалната балансова стойност на сбора от пасивния и капиталовия компонент. Получената в резултат на това облагаема временна разлика възниква от първоначалното признаване на капиталовия компонент отделно от пасивния компонент. Поради това изключението, посочено в параграф 15, буква б), не се прилага. Като последствие предприятието признава възникналия отсрочен данъчен пасив. В съответствие с параграф 61А отсроченият данък се начислява пряко към балансовата стойност на капиталовия компонент. В съответствие с параграф 58 последващите промени в отсрочения данъчен пасив се признават в печалбата или загубата като отсрочен данъчен разход (приход).
Приспадащи се временни разлики 24 Отсрочен данъчен актив се признава за всички приспадащи се временни разлики, доколкото е вероятно да съществува облагаема печалба, срещу която да може да се оползотворят приспадащите се временни разлики, освен ако отсроченият данъчен актив възниква от първоначалното признаване на актив или пасив в сделка, която:
а)
не е бизнес комбинация;
б)
не влияе нито върху счетоводната печалба, нито върху данъчната печалба/загуба към момента на извършване на сделката. както и
в)
към момента на извършване на сделката не поражда еднакви облагаеми и приспадащи се временни разлики.
Независимо от това при приспадащи се временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и дялове в съвместни споразумения, в съответствие с параграф 44 се признава отсрочен данъчен актив.
25
Признаването на пасив предполага, че неговата балансова стойност ще бъде уредена през бъдещите периоди посредством изтичане на ресурси от предприятието, съдържащи икономически ползи. Когато от предприятието изтичат ресурси, част или цялата им стойност може да подлежи на приспадане при определянето на облагаемата печалба за период, по-късен от периода, през който се признава пасивът. В такива случаи съществува временна разлика между балансовата стойност на пасива и неговата данъчна основа. Съответно възниква отсрочен данъчен актив по отношение на данъците върху дохода, които ще бъдат възстановими през бъдещите периоди, когато тази част от пасива ще може да бъде приспадната при определяне на облагаемата печалба. По подобен начин, ако балансовата стойност на актива е по-малка от неговата данъчна основа, разликата поражда отсрочен данъчен актив по отношение на данъците върху дохода, които ще бъдат възстановими през бъдещите периоди.
Пример
Предприятие признава пасив от 100 единици, свързан с начисление за разходи за продуктови гаранции. За данъчни цели разходите за продуктови гаранции няма да подлежат на приспадане, докато предприятието не заплати дължимите искове. Данъчната ставка е 25 %.
Данъчната основа на пасива е нула (балансовата стойност от 100 единици, намалена със сумата, която подлежи на приспадане за данъчни цели във връзка с този пасив през бъдещите периоди). При уреждане на този пасив в размер на балансовата му стойност предприятието ще намали бъдещата си облагаема печалба със сумата от 100 единици и следователно бъдещите си данъчни плащания – с 25 единици (25 % от 100 единици). Разликата между балансовата стойност от 100 единици и данъчната основа от нула единици представлява приспадаща се временна разлика от 100 единици. Поради това предприятието признава отсрочен данъчен актив от 25 единици (25 % от 100 единици), при положение че съществува вероятност предприятието да реализира достатъчна облагаема печалба през бъдещите периоди, за да може да извлече полза от намалението на данъчните плащания.
26
Следващите примери са за приспадащи се временни разлики, които водят до отсрочени данъчни активи:
а)
разходите за изплащане на пенсионни доходи може да бъдат приспадани при определянето на счетоводната печалба в течение на трудовия стаж на служителя, но се приспадат при определянето на облагаемата печалба или когато предприятието плаща вноски във фонд, или когато пенсионните доходи се изплащат от самото предприятие. Между балансовата стойност на пасива и неговата данъчна основа съществува временна разлика; данъчната основа на пасива обикновено е нула. Такава приспадаща се временна разлика води до отсрочен данъчен актив, тъй като икономическите ползи ще се влеят в предприятието под формата на приспадане от облагаемата печалба при плащане на вноските или пенсионните доходи;
б)
разходите за научноизследователска дейност се признават като разход при определяне на счетоводната печалба през периода, през който са направени, но приспадането им може да не е разрешено при определяне на облагаемата печалба/загуба до по- късен период. Разликата между данъчната основа на разходите за научноизследователска дейност, представляваща сумата, която данъчните органи ще позволят да се приспадне през бъдещите периоди, и нулевата балансова стойност, представлява приспадаща се временна разлика, която води до отсрочен данъчен актив;
в)
с ограничени изключения, предприятието признава разграничимите придобити активи и поети пасиви в бизнес комбинация по техните справедливи стойности към датата на придобиване. Когато се признава поет пасив към датата на придобиване, но свързаните с това разходи не се приспадат при определяне на облагаемата печалба до по-късен период, възниква приспадаща се временна разлика, която води до отсрочен данъчен актив. Отсрочен данъчен актив възниква също и когато справедливата стойност на придобит разграничим актив е по-ниска от неговата данъчна основа. И в двата случая възникващият отсрочен данъчен актив влияе върху репутацията (вж. параграф 66); и
г)
определени активи може да бъдат отчитани по справедлива стойност или да бъдат преоценявани, без да се извършва равностойна корекция за данъчни цели (вж. параграф 20). Ако данъчната основа на актива надвишава неговата балансова стойност, възниква приспадаща се временна разлика.
Пример, илюстриращ параграф 26, буква г) Установяване на приспадаща се временна разлика към края на година 2: В началото на година 1 предприятие А купува за 1 000 парични единици (ПЕ) дългов инструмент с номинална стойност 1 000 ПЕ, дължима на падежа след 5 години, с лихвен процент от 2 %, като лихвата е дължима в края на всяка година. Ефективният лихвен процент е 2 %. Дълговият инструмент се оценява по справедлива стойност. Към края на година 2, в резултат на увеличение на пазарните лихвени проценти до 5 % справедливата стойност на дълговия инструмент е намаляла на 918 ПЕ. Вероятно е предприятие А да събере всички договорни парични потоци, ако продължава да държи дълговия инструмент. Печалбата (загубата) по дълговия инструмент се облага с данък (се приспада) едва когато се реализира. За данъчни цели печалбата (загубата), произтичаща от продажбата или от настъпването на падежа на дълговия инструмент, се изчислява като разликата между събраната сума и първоначалната цена на придобиване на дълговия инструмент. Съответно данъчната основа на дълговия инструмент е първоначалната му цена на придобиване. Разликата между балансовата стойност на дълговия инструмент в отчета за финансовото състояние на предприятие А (918 ПЕ) и данъчната основа на дълговия инструмент (1 000 ПЕ) поражда приспадаща се временна разлика от 82 ПЕ към края на година 2 (вж. параграф 20 и параграф 26, буква г), независимо дали предприятие А очаква да възстанови балансовата стойност на дълговия инструмент чрез продажба или чрез оползотворяване (т.е. като го държи и събира договорните парични потоци), или чрез съчетание от двете. Това е така, защото приспадащите се временни разлики са разликите между балансовата стойност на даден актив или пасив в отчета за финансовото състояние и неговата данъчна основа, в резултат на които ще възникнат суми, подлежащи на приспадане при определянето на облагаемата печалба (загуба) за бъдещите периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или уредена (вж. параграф 5). Предприятие А получава приспадане, равностойно на данъчната основа на актива от 1 000 ПЕ, при определяне на облагаемата печалба (загуба) при продажбата или при настъпването на падежа.
27
Обратното проявление на приспадащите се временни разлики води до намаления при определянето на облагаемата печалба за бъдещите периоди. Въпреки това икономически ползи под формата на намаление на размера на данъчните плащания ще се влеят в предприятието само ако то заработи достатъчна по размер облагаема печалба, срещу която да ги прихване. Поради тази причина предприятието признава отсрочени данъчни активи само ако съществува вероятност да се генерирана облагаема печалба, срещу която да може да се оползотворят приспадащите се временни разлики. 27A Когато предприятието преценява дали ще има бъдеща облагаема печалба, срещу която да бъде оползотворена приспадащата се временна разлика, то проучва дали данъчното законодателство ограничава източниците на облагаема печалба, срещу която може да извърши приспаданията върху обратното проявление на тази приспадаща се временна разлика. Ако данъчното право не налага подобни ограничения, предприятието оценява приспадащата се временна разлика в съчетание с всички свои други приспадащи се временни разлики. Ако обаче данъчното законодателство ограничава оползотворяването на загубите до приспадане от определен вид доход, приспадащата се временна разлика се оценява в съчетание само с останалите приспадащи се временни разлики от съответния вид.
28
Има вероятност да съществува облагаема печалба, срещу която да може да бъде оползотворена приспадащата се временна разлика, когато съществуват достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчнозадължено предприятие, които се очаква да се проявят обратно:
а)
през същия период, през който се очаква обратното проявление на приспадащата се временна разлика; или
б)
през периодите, към които данъчната загуба, възникваща от отсрочения данъчен актив, може да бъде пренесена назад или напред.
При такива обстоятелства отсроченият данъчен актив се признава през периода, през който възникват приспадащите се временни разлики.
29
Когато няма достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчно задължено предприятие, отсроченият данъчен актив се признава до степента, до която:
а)
е вероятно предприятието да реализира достатъчна облагаема печалба, отнасяща се до един и същ данъчен орган и едно и също данъчнозадължено предприятие през периода на обратно проявление на приспадащата се временна разлика (или през периодите, към които данъчната загуба, възникваща от отсрочените данъчни активи, може да бъде пренесена назад или напред). Когато преценява дали през бъдещите периоди ще има достатъчна облагаема печалба, предприятието:
i) съпоставя приспадащите се временни разлики с бъдещата облагаема печалба, от която са изключени данъчните облекчения, произтичащи от обратното проявление на тези приспадащи се временни разлики. Съпоставката показва доколко бъдещата облагаема печалба на предприятието е достатъчна, за да приспадне то сумите, произтичащи от обратното проявление на тези приспадащи се временни разлики; и
ii) не взема предвид облагаемите суми, произтичащи от приспадащи се временни разлики, които се очаква да възникнат през бъдещи периоди, тъй като за да бъде оползотворен отсроченият данъчен актив, възникващ от тези приспадащи се временни разлики, ще е необходима бъдеща облагаема печалба; или
б)
предприятието разполага с възможности за данъчно планиране, които да създадат данъчна печалба през подходящи периоди.
29A
Приблизителната оценка на вероятната бъдеща облагаема печалба може да включва възстановяване на част от активите на предприятието на стойност, надхвърляща балансовата им стойност, ако са налице достатъчно доказателства, че има вероятност предприятието да постигне това. Например когато даден актив се оценява по справедлива стойност, предприятието преценява дали съществуват достатъчно доказателства, за да се заключи, че съществува вероятност то да възстанови актива над балансовата му стойност. Такъв може да е случаят например когато предприятието очаква да държи дългов инструмент с фиксиран лихвен процент и да събере договорните парични потоци.
30
Възможностите за данъчно планиране представляват действия, които предприятието може да предприеме с цел да се създаде или увеличи облагаемият доход през даден период преди изтичането на срока на пренасянето на данъчната загуба или данъчния кредит. Например в някои юрисдикции облагаемата печалба може да бъде създадена или увеличена:
а)
като се предпочете приходите от лихви да се облагат на база постъпления или на база вземания;
б)
с отсрочване на претенциите за определени приспадания от облагаемата печалба;
в)
с продажба и евентуално обратно наемане/лизинг на активи, които са повишили стойността си, но за които данъчната основа не е коригирана, за да се отрази това повишение; и
г)
с продажба на актив, който генерира необлагаем доход (като например при някои законодателства, държавните облигации) с цел да се закупи друга инвестиция, генерираща облагаем доход.
Когато чрез данъчно планиране облагаема печалба се прехвърля от по-късен към по-ранен период, оползотворяването на пренесената данъчна загуба или данъчен кредит все още зависи от съществуването на бъдеща облагаема печалба от източници, различни от временните разлики, които ще възникнат в бъдеще.
31
Когато предприятието има история на загуби през последните периоди, то трябва да вземе предвид насоките в параграфи 35 и 36.
Репутация 32A Ако балансовата стойност на репутацията, възникваща в бизнес комбинация, е по-малка от нейната данъчна основа, разликата поражда отсрочен данъчен актив. Отсроченият данъчен актив, възникващ от първоначалното признаване на репутацията, се признава като част от отчитането на бизнес комбинацията до степента, до която е вероятно тази облагаема печалба да бъде налице и спрямо нея да се оползотвори приспадащата се временна разлика.
Първоначално признаване на актив или пасив 33 Един от случаите, в които при първоначално признаване на актив възниква отсрочен данъчен актив, е, когато необлагаеми предоставени от държавата безвъзмездни средства, отнасящи се до актив, се приспадат при определянето на балансовата стойност на актива, но за данъчни цели не се приспадат от амортизируемата стойност на актива (с други думи, от неговата данъчна основа); балансовата стойност на актива е по-малка от неговата данъчна основа и това поражда приспадаща се временна разлика. Безвъзмездните средства, предоставени от държавата, може също да бъдат отчитани като приходи за бъдещи периоди, като в този случай разликата между прихода за бъдещи периоди и неговата нулева данъчна основа е приспадаща се временна разлика. Който и от двата метода на представяне да бъде предпочетен от предприятието, то не признава получения отсрочен данъчен актив поради причината, изложена в параграф 22.
Неизползвани данъчни загуби и неизползвани данъчни кредити 34 За пренос напред на неизползвани данъчни загуби и данъчни кредити се признава отсрочен данъчен актив до степента, в която е вероятно да бъде реализирана бъдеща облагаема печалба, срещу която може да се оползотворят неизползваните данъчни загуби и неизползваните данъчни кредити.
35
Критериите за признаване на отсрочени данъчни активи, възникващи в резултат на преноса на неизползвани данъчни загуби и кредити, са същите както и критериите за признаване на отсрочени данъчни активи, възникващи от приспадащи се временни разлики. Съществуването на неизползвани данъчни загуби обаче е важно доказателство, че е възможно да не бъде реализирана бъдеща облагаема печалба. Поради това когато предприятието има история на скорошни загуби, то признава активите по отсрочени данъци, възникващи от неизползвани данъчни загуби или кредити само до степента, до която има достатъчно облагаеми временни разлики или други убедителни доказателства, че ще бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, срещу която да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или кредити. При такива обстоятелства параграф 82 изисква оповестяване на размера на отсрочения данъчен актив и характера на доказателствата в полза на неговото признаване.
36
Предприятието разглежда следните критерии при оценяване на вероятността да съществува достатъчна облагаема печалба, срещу която да може да се оползотворят неползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити:
а)
дали предприятието има достатъчно облагаеми временни разлики, отнасящи се до същите данъчни органи и същото данъчнозадължено предприятие, които ще доведат до облагаеми суми, срещу които да бъдат оползотворени неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити преди изтичането на срока им;
б)
дали има вероятност предприятието да реализира облагаема печалба, преди да е изтекъл срокът на неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити;
в)
дали неизползваните данъчни загуби са в резултат от установими причини, които е малко вероятно да се проявят отново; и
г)
дали предприятието разполага с възможности за данъчно планиране (вж. параграф 30), чрез които би могло да създаде облагаема печалба през периода, през който може да се оползотворят неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити.
Когато не съществува вероятност да бъде реализирана облагаема печалба, срещу която да бъдат оползотворени неизползваните данъчни загуби или неизползваните данъчни кредити, отсроченият данъчен актив не се признава.
Преразглеждане на непризнатите отсрочени данъчни активи 37 Към края на всеки отчетен период предприятието преразглежда непризнатите отсрочени данъчни активи. Предприятието признава непризнатите по-рано отсрочени данъчни активи до степента, до която се е появила вероятност бъдещата облагаема печалба да позволява възстановяването на отсрочения данъчен актив. Например подобряването на условията за търговия може да направи по-вероятно предприятието да е в състояние да генерира достатъчна бъдеща облагаема печалба, за да може отсроченият данъчен актив да удовлетвори критериите за признаване, описани в параграф 24 или 34. Друг пример е, когато предприятието преразглежда отсрочените данъчни активи към датата на бизнес комбинация или след нея (вж. параграфи 67 и 68).
Инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения 38 Временни разлики възникват, когато балансовата стойност на инвестициите в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия или участията в съвместни споразумения (а именно дяловете на предприятието майка или на инвеститора в нетните активи на дъщерното предприятие, клона, асоциираното предприятие или предприятието, в което е инвестирано, включително балансовата стойност на репутацията) става различна от данъчната основа (която обикновено е цената на придобиване) на инвестицията или участието. Такива разлики може да възникнат в редица различни случаи, например при:
а)
съществуване на неразпределена печалба на дъщерни предприятия, клонове, асоциирани предприятия или съвместни споразумения;
б)
промени в обменните курсове, когато предприятието майка и неговото дъщерно предприятие се намират в различни държави; и
в)
намаление на балансовата стойност на инвестиция в асоциирано предприятие до нейната възстановима стойност.
Временната разлика в консолидираните финансови отчети може да се различава от временната разлика, свързана с инвестицията, в самостоятелните финансови отчети на предприятието майка, в случай че предприятието майка отчита инвестицията в своя самостоятелен финансов отчет по цена на придобиване или по преоценена стойност.
39
Предприятието признава отсрочен данъчен пасив за всички облагаеми временни разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове, асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения, освен до степента, до която са изпълнени двете описани по-долу условия:
а)
предприятието майка, инвеститорът, контролиращият участник (съдружник) в съвместно предприятие или контролиращият участник в съвместна дейност е в състояние да контролира времето на обратното проявление на временната разлика; и
б)
съществува вероятност временната разлика да не се прояви обратно в предвидимо бъдеще.
40
Тъй като предприятието майка контролира политиката на своето дъщерно предприятие по отношение на дивидентите, то е в състояние да контролира времето на обратно проявление на временните разлики, свързани с инвестицията (включително временните разлики, възникващи не само от неразпределени печалби, но и от превалутиране във връзка с разликите в обменните курсове). Освен това в повечето случаи би било практически неприложимо да се определи размерът на данъците върху дохода, които ще бъдат дължими, когато временната разлика се прояви обратно. Поради тази причина когато предприятието майка е определило, че тази печалба няма да се разпределя в обозримо бъдеще, то не признава отсрочен данъчен пасив. Същите съображения важат и за инвестициите в клонове.
41
Непаричните активи и пасиви на предприятието се оценяват в неговата функционална валута (вж. МСС 21 Ефекти от промените в обменните курсове). Ако облагаемата печалба или данъчната загуба на предприятието (а оттам и данъчната основа на неговите непарични активи и пасиви) се определя в различна валута, промените в обменния курс пораждат временни разлики, които водят до признаване на отсрочен данъчен пасив или (ако съответства на изискванията в параграф 24) актив. Възникналият отсрочен данък се дебитира или кредитира в печалбата или загубата (вж. параграф 58).
42
Инвеститорът в асоциирано предприятие не контролира предприятието и обикновено не е в състояние да определя политиката му по отношение на дивидентите. Поради това при отсъствието на споразумение, изискващо печалбите на асоциираното предприятие да не бъдат разпределяни в обозримо бъдеще, инвеститорът признава отсрочен данъчен пасив, произтичащ от облагаемите временни разлики, свързани с неговата инвестиция в асоциираното предприятие. В някои случаи инвеститорът може да не е в състояние да определи размера на данъка, който би бил дължим, в случай че си възстанови стойността на своята инвестиция в асоциираното предприятие, но да може да определи, че този размер ще бъде равен или ще надвишава определен минимален размер. В такива случаи отсроченият данъчен пасив се оценява по този размер.
43
Уреждането на отношенията между страните по съвместно споразумение обикновено е свързано с разпределянето на печалбата и установява дали решенията по такива въпроси изискват единодушие на всички страни или на група от страните. Когато контролиращият участник в съвместно предприятие или контролиращият участник в съвместна дейност може да контролира времето на разпределение на своя дял от печалбата на съвместното споразумение и има вероятност този дял от печалбата да не бъде разпределен в обозримо бъдеще, не се признава отсрочен данъчен пасив.
44
Предприятието признава отсрочен данъчен актив за всички приспадащи се временни разлики, възникващи от инвестиции в дъщерни предприятия, клонове или асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения, само и единствено до степента, до която има вероятност:
а)
временната разлика да се прояви обратно в обозримо бъдеще; и
б)
да бъде реализирана облагаема печалба, срещу която да се оползотвори временната разлика.
45
При вземане на решение дали един отсрочен данъчен актив да се признае за приспадаща се временна разлика, свързана с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и с участия в съвместни споразумения, предприятието взема предвид насоките, представени в параграфи от 28 до 31.
Оценяване
46
Текущите данъчни пасиви/активи за текущия и предходните периоди се оценяват по сумата, която се очаква да бъде платена на/възстановена от данъчните органи при прилагане на данъчни ставки (и данъчни закони), които са приети или почти приети (т.е. приети по същество) до края на отчетния период.
47
Отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват по данъчните ставки, които се очаква да бъдат в сила за периода, през който се реализира активът или се урежда пасивът, въз основа на данъчните ставки (и данъчните закони), които са приети или почти приети до края на отчетния период.
48
Текущите и отсрочените данъчни активи и пасиви обикновено се оценяват, като се ползват данъчните ставки (и данъчните закони), които са приети. В някои юрисдикции обаче обявяването на данъчните ставки (и данъчните закони) от правителството има практически ефекта на действително приемане, което може да стане няколко месеца след обявяването им. При тези обстоятелства данъчните активи и пасиви се оценяват, като се използват обявените данъчни ставки (и данъчни закони).
49
Когато за различните равнища на облагаем доход се прилагат различни данъчни ставки, отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват, като се използват средните стойности на данъчните ставки, които се очаква да бъдат приложими към облагаемата печалба/данъчната загуба през периодите, през които се очаква временните разлики да се проявят обратно.
51
Оценяването на отсрочените данъчни пасиви и на отсрочените данъчни активи отразява данъчните последици, които биха произтекли от начина, по който предприятието очаква към края на отчетния период да възстанови или уреди балансовата стойност на своите активи и пасиви.
51A
В някои юрисдикции начинът, по който предприятието възстановява (урежда) балансовата стойност на един актив (пасив), може да засегне единия или и двата долупосочени елемента:
а)
данъчната ставка, приложима към момента, в който предприятието ще възстанови/уреди балансовата стойност на актива/ пасива; и
б)
данъчната основа на актива/пасива.
В такива случаи предприятието оценява отсрочените данъчни пасиви и отсрочените данъчни активи, като прилага данъчна ставка и данъчна основа в съответствие с очаквания начин на възстановяване или уреждане.
Пример А
Отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията има балансова стойност 100 единици и данъчна основа 60 единици. Ако този отчетен обект бъде продаден, ще се приложи данъчна ставка 20 %, а по отношение на другите доходи ще се приложи данъчна ставка 30 %.
Предприятието признава отсрочен данъчен пасив от 8 единици (20 % от 40 единици), ако очаква да продаде този отчетен обект, без да го използва повече, и отсрочен данъчен пасив от 12 единици (30 % от 40 единици), ако очаква да задържи отчетния обект и да възстанови балансовата му стойност чрез употреба.
Пример Б
Отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията със себестойност или цена на придобиване 100 единици и балансова стойност 80 единици се преоценява на 150 единици. Не се извършва равностойна корекция за данъчни цели. Натрупаната амортизация за данъчни цели е 30 единици, а данъчната ставка е 30 %. Ако този отчетен обект се продаде над себестойността или цената на придобиване, натрупаната данъчна амортизация от 30 единици ще бъде включена в облагаемия доход, но постъпленията от продажбата, превишаващи себестойността или цената на придобиване, няма да бъдат облагаеми.
Данъчната основа на отчетния обект е 70 единици и съществува облагаема временна разлика от 80 единици. Ако предприятието очаква да възстанови балансовата стойност чрез използване на отчетния обект, то трябва да генерира облагаем доход в размер на 150 единици, но ще може да приспадне амортизация само в размер на 70 единици. По този начин се получава отсрочен данъчен пасив от 24 единици (30 % от 80). Ако предприятието очаква да възстанови балансовата стойност посредством незабавна продажба на отчетния обект за сумата от 150 единици, отсроченият данъчен пасив се изчислява както следва:
Облагаема Данъчна Отсрочен временна ставка данъчен пасив разлика
Натрупана данъчна 30 30 % 9 амортизация
Постъпления, преви 50 нула — шаващи себестойността или цената на придобиване
Общо 80 9
(забележка: (в съответствие с параграф 61А, допълнителният отсрочен данък, възникващ в резултат на преоценката, се признава в другия всеобхватен доход)
Пример В
Обстоятелствата са като в пример Б, с изключение на това, че ако отчетният обект бъде продаден на цена, надхвърляща себестойността или цената на придобиване, натрупаната данъчна амортизация ще бъде включена в облагаемия доход (при ставка 30 %), а постъпленията от продажбата ще се обложат със ставка 40 % след приспадане на коригираната с инфлацията себестойност или цена на придобиване от 110 единици.
Ако предприятието очаква да възстанови балансовата стойност чрез използване на отчетния обект, то трябва да генерира облагаем доход в размер на 150 единици, но ще може да приспадне амортизация само в размер на 70 единици. По този начин данъчната основа е 70 единици и се получава облагаема временна разлика от 80 единици и отсрочен данъчен пасив от 24 единици (30 % от 80), както в пример Б.
Ако предприятието очаква да възстанови балансовата стойност посредством незабавна продажба на отчетния обект за сумата от 150 единици, то ще бъде в състояние да приспадне индексираната себестойност или цена на придобиване от 110 единици. Нетните постъпления от 40 единици ще бъдат обложени с данък със ставка 40 %. Освен това натрупаната данъчна амортизация от 30 единици ще бъде включена в облагаемия доход и обложена с данък със ставка 30 %. По този начин данъчната основа е 80 единици (110 минус 30), има облагаема временна разлика в размер на 70 единици и отсрочен данъчен пасив от 25 единици (40 % от 40 единици плюс 30 % от 30 единици). Ако данъчната основа не е непосредствено видна в този пример, може да бъде от полза да се вземе предвид фундаменталният принцип, описан в параграф 10.
(забележка: (в съответствие с параграф 61А, допълнителният отсрочен данък, възникващ в резултат на преоценката, се признава в другия всеобхватен доход)
51Б
Ако отсрочен данъчен пасив или отсрочен данъчен актив възникне от неамортизируем актив, оценяван според преоценъчния модел по МСС 16, оценяването на отсрочения данъчен пасив или отсрочения данъчен актив отразява данъчните последствия от възстановяването на балансовата стойност на неамортизируемия актив чрез продажба, независимо от принципа (основата), използван за оценяване на балансовата стойност на този актив. Съответно, ако данъчното законодателство определя данъчна ставка, приложима към облагаемата стойност, получена от продажбата на даден актив, която се различава от данъчната ставка, приложима към облагаемата стойност, получена от използването на актива, при оценката на отсрочения данъчен пасив или актив във връзка с неамортизируем актив се прилага първата от тези две ставки.
51В
Ако отсрочен данъчен пасив или отсрочен данъчен актив възникне от инвестиционен имот, оценяван според модела на справедливата стойност в МСС 40, съществува оборимо предположение, че балансовата стойност на този инвестиционен имот ще бъде възстановена чрез продажба. Съответно, освен ако предположението бъде оборено, оценяването на отсрочения данъчен пасив или отсрочения данъчен актив отразява данъчните последствия от възстановяването на балансовата стойност на инвестиционния имот изцяло чрез продажба. Предположението е оборено, ако инвестиционният имот е амортизируем и се държи в рамките на стопански модел, чиято цел е да бъдат усвоени в значителна степен всички икономически ползи от инвестиционния имот с течение на времето, а не при продажба. Ако предположението е оборено, се прилагат изискванията на параграфи 51 и 51А.
Пример, илюстриращ параграф 51В
Инвестиционен имот, придобит за 100 единици, има балансова стойност 150 единици. Той се оценява според модела на справедливата стойност в МСС 40. Той се състои от земя, придобита за 40 единици и със справедлива стойност 60 единици, както и сграда, придобита за 60 единици и със справедлива стойност 90 единици. Земята има неограничен полезен живот.
Натрупаната амортизация за данъчни цели на сградата е 30 единици. Неосъществените изменения в справедливата стойност на инвестиционния имот не се отразяват на облагаемата печалба. Ако инвестиционният имот се продаде над себестойността или цената на придобиване, натрупаната данъчна амортизация от 30 единици ще бъде включена в облагаемата печалба и данъците въз основа на обичайна данъчна ставка в размер 30 %. За постъпленията от продажбата, превишаващи себестойността или цената на придобиване, данъчното законодателство определя данъчна ставка в размер 25 % за активите, държани по-малко от две години, и 20 % за активите, държани две или повече години.
Поради това, че инвестиционният имот е оценяван според модела на справедливата стойност в МСС 40, съществува оборимо предположение, че предприятието ще възстанови балансовата му стойност изцяло чрез продажба. Ако това предположение не бъде оборено, отсроченият данък отразява данъчните последствия от възстановяването на балансовата стойност изцяло чрез продажба, дори и ако предприятието смята, че ще заработи приходи от отдаване под наем на имота преди продажбата му.
Данъчната основа на земята в случай на продажба е 40 единици и съществува облагаема временна разлика от 20 (60 – 40) единици. Данъчната основа на сградата в случай на продажба е 30 (60 – 30) единици и съществува облагаема временна разлика от 60 (90 – 30) единици. Общата облагаема временна разлика, относима към инвестиционния имот, е следователно 80 (20 + 60) единици.
В съответствие с параграф 47 данъчната ставка е тази, която се очаква, че ще се прилага тогава, когато бъде осъществена сделката с инвестиционния имот. Следователно, ако предприятието очаква да продаде имота, след като го е държало повече от две години, отсроченият данъчен пасив, възникнал в резултат на това, се изчислява по следния начин:
Облагаема Данъчна Отсрочен временна ставка данъчен пасив разлика
Натрупана данъчна 30 30 % 9 амортизация
Постъпления, преви 50 20 % 10 шаващи себестойността или цената на придобиване
Общо 80 19
Ако предприятието очаква да продаде имота, след като го е държало по-малко от две години, горепосоченото изчисление се изменя, за да може към превишаващите себестойността постъпления да се приложи данъчна ставка от 25 %, вместо 20 %.
Ако вместо това предприятието държи сградата в стопански модел, чиято цел е да бъдат усвоени в значителна степен всички икономически ползи от нея с течение на времето, а не при продажба, предположението за сградата е оборено. Земята обаче е неамортизируема. Следователно за нея предположението за възстановяване чрез продажба не е оборено. В резултат на това отсроченият данъчен пасив ще отразява данъчните последици от възстановяването на балансовата стойност на сградата чрез използването ѝ, а на земята – чрез продажбата ѝ.
Данъчната основа на сградата в случай на използване е 30 (60 – 30) единици и съществува облагаема временна разлика от 60 (90 – 30) единици, водеща до отсрочен данъчен пасив от 18 единици (30 % от 60 единици).
Данъчната основа на сградата в случай на продажба е 40 единици и съществува облагаема временна разлика от 20 (60 – 40) единици, водеща до отсрочен данъчен пасив от 4 единици (20 % от 20 единици).
Следователно, ако предположението за възстановяване чрез продажба е оборено за сградата, отсроченият данъчен пасив във връзка с инвестиционния имот е 22 единици (18 + 4).
51Г
Оборимото предположение по параграф 51В се прилага и когато отсрочен данъчен пасив или отсрочен данъчен актив възникне от оценяването на инвестиционен имот в бизнес комбинация, в случай че при последващото оценяване на инвестиционния имот предприятието използва модела на справедливата стойност.
51Д
С параграфи 51Б–51Г не се изменят изискванията при признаването и оценяването на отсрочени данъчни активи да се прилагат принципите, посочени в параграфи 24–33 (приспадащи се временни разлики) и 34–36 (неизползвани данъчни загуби и неизползвани данъчни кредити) от настоящия стандарт.
52
[преместен и преномериран като 51A]
52A
В някои юрисдикции данъците върху дохода са дължими по по- висока или по-ниска ставка, ако част или цялата нетна печалба или неразпределена печалба е изплатена като дивидент на акционерите в предприятието. В други юрисдикции данъците върху дохода може да подлежат на възстановяване или да са дължими, ако част или цялата нетна печалба или неразпределена печалба е изплатена като дивидент на акционерите в предприятието. При тези обстоятелства текущите и отсрочените данъчни активи и пасиви се оценяват по данъчната ставка, приложима към неразпределената печалба.
Пример, илюстриращ параграфи 52А и 57А
Следващият пример разглежда оценяването на текущите и отсрочените данъчни активи и пасиви на предприятие в юрисдикция, в която данъците върху дохода са дължими при по- висока ставка за неразпределената печалба (50 %) и дадена сума подлежи на възстановяване, когато печалбата се разпределя. Данъчната ставка върху разпределената печалба е 35 %. Към края на отчетния период – 31 декември 20Х1 г. – предприятието не признава задължение за плащане на дивиденти, предложени или декларирани след края на отчетния период. В резултат на това няма признати дивиденти за 20Х1 г. Облагаемият доход за 20Х1 г. е 100 000 единици. Нетната облагаема временна разлика за 20Х1 г. е 40 000 единици.
Предприятието признава текущ данъчен пасив и разход за текущ данък върху дохода от 50 000 единици. Не се признава актив за сумата, която ще бъде евентуално възстановена в резултат на бъдещи дивиденти. Предприятието признава също така отсрочен данъчен пасив и разход за отсрочен данък в размер на 20 000 единици (40 000 при 50 %), представляващ данъците върху дохода, които предприятието ще плати, когато възстанови или уреди балансовите стойности на своите активи и пасиви на базата на данъчната ставка, приложима за неразпределената печалба.
Впоследствие на 15 март 20Х2 г. предприятието признава като пасив дивиденти в размер на 10 000 единици от печалба от дейността за предходни периоди.
На 15 март 20Х2 г. предприятието признава възстановяването на данъци върху дохода от 1500 единици (15 % от дивидентите, признати като пасив) като текущ данъчен актив и като намаление на разходите за текущ данък върху дохода за 20Х2 г.
53
Отсрочените данъчни активи и пасиви не се дисконтират.
54
Надеждното определяне на отсрочените данъчни активи и пасиви чрез дисконтиране изисква подробно прогнозиране на времето на обратно проявление на всяка временна разлика. В много случаи изготвянето на такива прогнози е практически неприложимо или е твърде сложно. Поради това не е целесъобразно да се изисква дисконтиране на отсрочените данъчни активи и пасиви. Позволяването на дисконтиране, без то да бъде задължително, би породило отсрочени данъчни активи и пасиви, които не биха били сравними за отделните предприятия. Поради тази причина с настоящия стандарт нито се изисква, нито се позволява да се дисконтират отсрочените данъчни активи и пасиви.
55
Временните разлики се определят от гледна точка на балансовата стойност на актива или пасива. Това важи дори когато балансовата стойност сама по себе си е определена чрез дисконтиране, например в случай на задължения за пенсионни доходи (вж. МСС 19 Доходи на наетите лица).
56
Балансовата стойност на отсрочените данъчни активи се преразглежда към края на отчетния период. Предприятието намалява балансовата стойност на отсрочения данъчен актив до степента, до която вече не е вероятно да бъде реализирана достатъчна облагаема печалба, която да позволява да се оползотвори ползата от част или целия отсрочен данъчен актив. Всяко такова намаление трябва да се отчете с обратен ефект до степента, до която стане вероятно да се реализира достатъчна облагаема печалба.
Признаване на текущия и отсрочения данък
57
Осчетоводяването на текущите и отсрочените данъчни ефекти от сделка или друго събитие е в съответствие с осчетоводяването на самата сделка или събитие. В параграфи от 58 до 68В се предвижда прилагането на този принцип.
57A
Предприятието признава ефекта на дивидентите върху данъка върху дохода съгласно определението в МСФО 9, когато признава задължение (пасив) за плащане на дивидент. Ефектът на дивидентите върху данъка върху дохода е свързан по-пряко с минали сделки или събития, които са генерирали подлежащи на разпределение печалби, отколкото с разпределянето на печалбата към собствениците. Поради това предприятието признава ефекта на дивидентите върху данъка върху дохода в печалбата или загубата, в другия всеобхватен доход или в собствения капитал в зависимост от това дали предприятието първоначално е признало тези минали сделки или събития.
Отчетни обекти, които се признават в печалбата или загубата 58 Текущ и отсрочен данък се признава като приход или разход и се включва в печалбата или загубата за периода, освен ако данъкът произтича от:
а)
сделка или събитие, които са признати, през същия или друг период, извън печалбата или загубата – в другия всеобхватен доход или пряко в собствения капитал (вж. параграфи 61А– 65); или
б)
бизнес комбинация (различна от придобиването от инвестиционно предприятие съгласно определението в МСФО 10 Консолидирани финансови отчети, на дъщерно предприятие, което трябва да се оценява по справедлива стойност през печалбата или загубата) (вж. параграфи 66–68).
59
Повечето пасиви и активи по отсрочени данъци възникват, когато приходът или разходът се включва в счетоводната печалба за един период, а в облагаемата печалба за друг период. Произтичащият от това отсрочен данък се признава в печалбата или загубата. Примери за това са, когато:
а)
приходи от лихви, лицензионни възнаграждения или дивиденти се получават с просрочие и се включват в счетоводната печалба в съответствие с МСФО 15 Приходи от договори с клиенти, МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване или МСФО 9 Финансови инструменти като имащи значение, но се включват в облагаемата печалба (загуба) на касова основа; и
б)
разходите за нематериални активи са били капитализирани в съответствие с МСС 38 и се амортизират в печалбата или загубата, но са били приспаднати за данъчни цели при извършването им.
60
Балансовата стойност на отсрочените данъчни активи и пасиви може да се промени дори когато няма промяна в размера на свързаните с тях временни разлики. Това може да бъде резултат например от:
а)
промяна в данъчните ставки или данъчното законодателство;
б)
преразглеждане на възстановимостта на отсрочените данъчни активи; или
в)
промяна в очаквания начин на възстановяване на актива.
Полученият в резултат на това отсрочен данък се признава в печалбата или загубата, освен до степента, до която се отнася до отчетни обекти, признати по-рано извън печалбата или загубата (вж. параграф 63).
Отчетни обекти, признати извън печалбата или загубата 61 [Заличен]
61A
Текущият данък и отсроченият данък се признават извън печалбата или загубата, ако данъкът е свързан с отчетни обекти, признати през същия или друг период извън печалбата или загубата. Следователно текущият данък и отсроченият данък, свързани с отчетни обекти, признати през същия или друг период:
а)
в другия всеобхватен доход, следва да се признават в другия всеобхватен доход (вж. параграф 62).
б)
пряко в собствения капитал, следва да се признават пряко в собствения капитал (вж. параграф 62А).
62
Международните стандарти за финансово отчитане изискват или разрешават конкретни отчетни обекти да се признават в другия всеобхватен доход. Примери за такива отчетни обекти са:
а)
промяна в балансовата стойност, възникваща от преоценка на имоти, машини и съоръжения (вж. МСС 16); и
в)
курсови разлики, възникващи при преизчисление на финансовите отчети на предприятие в чужбина (вж. МСС 21).
62A
Международните стандарти за финансово отчитане изискват или разрешават конкретни отчетни обекти да се кредитират или дебитират пряко в собствения капитал. Примери за такива отчетни обекти:
а)
корекция в началното салдо на неразпределената печалба в резултат от промяна в счетоводната политика, приложена с обратна сила, или поправка на грешка (вж. МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки); и
б)
суми, възникващи при първоначалното признаване на капиталовия компонент в съставен финансов инструмент (вж. параграф 23).
63
При изключителни обстоятелства може да е трудно да се определи размера на текущия или отсрочения данък, свързан с отчетни обекти, признати извън печалбата или загубата (или в другия всеобхватен доход, или пряко в собствения капитал). Това може да е така например в следните случаи:
а)
когато данъкът върху дохода е прогресивен и не е възможно да се определи ставката, с която е бил обложен конкретният компонент от облагаемата печалба/данъчната загуба;
б)
когато промяна в данъчната ставка или други данъчни правила засяга отсрочен данъчен актив или пасив, отнасящ се (изцяло или частично) до отчетен обект, който по-рано е бил признат извън печалбата или загубата; или
в)
предприятието определя, че трябва да се признае отсрочен данъчен актив или че не трябва повече да бъде признаван в пълен размер, и отсроченият данъчен актив се отнася (изцяло или частично) до отчетен обект, който преди е бил признат извън печалбата или загубата.
В такива случаи текущият и отсроченият данък, отнасящи се до отчетни обекти, признати извън печалбата или загубата, се базират на приемливо пропорционално разпределение на текущия и отсрочения данък на предприятието в съответната данъчна юрисдикция или друг метод, с който се постига по-целесъобразно разпределение при тези обстоятелства.
64
В МСС 16 Имоти, машини и съоръжения не се уточнява дали предприятието трябва да прехвърля всяка година от преоценъчния излишък в неразпределената печалба сума, равна на разликата между амортизацията на преоценен актив и амортизацията на същия актив по себестойност или цена на придобиване. Ако предприятието извършва такова прехвърляне, прехвърлената сума е след приспадане на съответния отсрочен данък. Подобни съображения се отнасят и до прехвърлянията, извършвани при освобождаването от отчетен обект от категорията на имотите, машините и съоръженията.
65
Когато един актив се преоценява за данъчни цели и преоценката му е свързана със счетоводна преоценка от предходен период или с преоценка, която се очаква да се извърши през бъдещ период, данъчните ефекти и от преоценката на актива, и от корекцията на данъчната основа се признават в другия всеобхватен доход през периодите, през които са възникнали. Ако преоценката за данъчни цели обаче не е свързана със счетоводната преоценка от предходен период или с преоценката, която се очаква да бъде извършена през бъдещ период, данъчните ефекти от корекцията на данъчната основа се признават в печалбата или загубата.
65A
Когато предприятието изплаща дивиденти на своите акционери, от него може да се изиска да плати част от дивидентите на данъчните органи от името на акционерите. В много юрисдикции тази сума се определя като данък при източника. Такава сума, платена или дължима на данъчните органи, се дебитира в собствения капитал като част от дивидентите.
Отсрочени данъци, произтичащи от бизнес комбинация 66 Както е обяснено в параграфи 19 и 26 (в), временни разлики е възможно да възникнат в резултат от бизнес комбинация. В съответствие с МСФО 3, предприятието признава всички последващи отсрочени данъчни активи (до степента, до която отговарят на критериите за признаване, описани в параграф 24) или отсрочени данъчни пасиви като разграничими активи и пасиви към датата на придобиването. Следователно тези отсрочени данъчни активи и пасиви влияят на стойността на репутацията или печалбата от изгодна покупка, които предприятието признава. В съответствие с параграф 15, буква а) обаче предприятието не признава отсрочените данъчни пасиви, произтичащи от първоначалното признаване на репутацията.
67
В резултат от бизнес комбинация вероятността за реализиране на отсрочен данъчен актив за придобиващото предприятие преди придобиването може да се промени. Придобиващото предприятие може да смята за вероятно, че ще възстанови своя собствен отсрочен данъчен актив, който не е бил признат преди бизнес комбинацията. Например придобиващото предприятие може да е в състояние да оползотвори ползата от неизползваните си данъчни загуби срещу бъдещата облагаема печалба на придобитото предприятие. Другата възможност е в резултат от бизнес комбинацията вече да не е вероятно бъдеща облагаема печалба да позволи възстановяването на отсрочения данъчен актив. В такива случаи придобиващото предприятие признава промяна в отсрочения данъчен актив през периода на бизнес комбинацията, но не я включва като част от отчитането на бизнес комбинацията. Следователно придобиващото предприятие не я взема предвид при оценяването на репутацията или печалбата от изгодната покупка, която признава в бизнес комбинацията.
68
Потенциалната полза от пренесената напред данъчна загуба върху дохода на придобитото предприятие или други отсрочени данъчни активи не може да отговори на критериите за отделно признаване, когато бизнес комбинацията първоначално е отчетена, но може да бъде реализирана впоследствие.
Предприятието признава придобитите отсрочени данъчни облекчения (ползи), които реализира след бизнес комбинация, както следва:
а)
Придобитите отсрочени данъчни облекчения, признати в рамките на периода на оценяване, които произтичат от нова информация за факти и обстоятелства, съществували към датата на придобиване, се прилагат, за да намалят балансовата стойност на репутацията, свързана с това придобиване. Ако балансовата стойност на тази репутация е нула, всякакви оставащи отсрочени данъчни облекчения се признават в печалбата или загубата.
б)
Всички други реализирани придобити отсрочени данъчни облекчения се признават в печалбата или загубата (или ако това се изисква по силата на настоящия стандарт, извън печалбата или загубата).
Текущи и отсрочени данъци, произтичащи от сделки с плащане на базата на акции 68A В някои юрисдикции предприятието получава право на данъчно облекчение (т.е. сума, която подлежи на приспадане при определянето на облагаемата печалба) във връзка с възнаграждения, изплатени в акции, опции за акции или други инструменти на собствения капитал на предприятието. Размерът на това данъчно облекчение може да се различава от съответния общ разход за възнаграждения и може да възникне през по-късен отчетен период. Например в някои юрисдикции предприятието може да признае разход за труд, положен от наетите лица срещу предоставени опции за акции в съответствие с МСФО 2 Плащане на базата на акции, но да не получи данъчно облекчение до момента на упражняване на опциите, като оценяването на размера на това облекчение се основава на цената на акциите на предприятието към датата на упражняване на опцията.
68Б
Както и при разходите за научноизследователска дейност, разгледани в параграф 9 и параграф 26, буква б) от настоящия стандарт, разликата между данъчната основа на положения от наетите лица труд до момента (представляваща сумата, която данъчните органи биха разрешили да бъде приспадната през бъдещите периоди) и нулевата балансова стойност, представлява приспадаща се временна разлика, която води до формирането на отсрочен данъчен актив. Ако сумата, която данъчните органи биха позволили да бъде приспадната през бъдещите периоди, не е известна към края на периода, тя трябва да бъде приблизително оценена въз основа на наличната информация към края на периода. Например ако сумата, която данъчните органи ще позволят да бъде приспадната през бъдещите периоди, зависи от цената на акциите на предприятието към бъдеща дата, оценката на временните приспадащи се разлики трябва да се извърши въз основа на цената на акциите на предприятието към края на периода.
68В
Както е отбелязано в параграф 68А, размерът на данъчното облекчение (или приблизителната оценка на бъдещото данъчно облекчение, определена в съответствие с параграф 68Б) може да се различава от съответния общ разход за възнаграждения. По силата на параграф 58 от настоящия стандарт се изисква текущите и отсрочените данъци да се признават като приход или разход и да се включват в печалбата или загубата за периода, освен ако данъкът възниква от а) сделка или събитие, което е признато през същия или различен период извън печалбата или загубата, или б) бизнес комбинация (различна от придобиването от инвестиционно предприятие на дъщерно предприятие, което трябва да бъде оценявано по справедлива стойност през печалбата или загубата). Ако размерът на данъчното облекчение (или приблизителната оценка на бъдещото данъчно облекчение) превишава сумата на съответния общ разход за възнаграждения, това показва, че данъчното облекчение е свързано не само с разхода за възнаграждения, а и с отчетен обект от категорията на собствения капитал. При това положение превишението на съответния текущ или отсрочен данък следва да се признае пряко в собствения капитал.
Представяне
Данъчни активи и данъчни пасиви 69 [Заличен]
Прихващане 71 Предприятието прихваща (компенсира) текущите данъчни активи и текущите данъчни пасиви единствено когато:
а)
има юридически подлежащо на изпълнение право да прихваща признатите суми; и
б)
възнамерява или да уреди на нетна основа, или едновременно да реализира актива и да уреди пасива.
72
Въпреки че текущите данъчни активи и пасиви се признават и оценяват поотделно, в отчета за финансовото състояние на предприятието те се прихващат по критерии, подобни на критериите за финансовите инструменти, установени в МСС 32. Предприятието обикновено има юридически подлежащо на изпълнение право да прихване текущ данъчен актив срещу текущ данъчен пасив, когато те се отнасят до данъци върху дохода, наложени от един и същ данъчен орган, и този орган разрешава на предприятието да извърши или получи еднократно нетно плащане.
73
В консолидираните финансови отчети отсроченият данъчен актив на едно предприятие от групата се прихваща срещу текущ данъчен пасив на друго предприятие от групата единствено ако съответните предприятия имат юридически подлежащо на изпълнение право да извършват или получават еднократни нетни плащания и предприятията възнамеряват да извършат или получат такова нетно плащане или едновременно да възстановят актива и да уредят пасива.
74
Предприятието прихваща отсрочените данъчни активи и пасиви единствено когато:
а)
то има юридически подлежащо на изпълнение право да прихваща текущи данъчни активи срещу текущи данъчни пасиви; и
б)
отсрочените данъчни активи и пасиви се отнасят до данъци върху дохода, наложени от един и същ данъчен орган за:
i) едно и също данъчнозадължено предприятие; или
ii) различни данъчнозадължени предприятия, които възнамеряват или да уредят текущите данъчни пасиви и активи на нетна основа, или едновременно да реализират активите и да уредят пасивите през всеки бъдещ период, през който се очаква да бъдат уредени или възстановени значителни по размер отсрочени данъчни пасиви или активи.
75
За да се избегне нуждата от разработването на подробен времеви график за обратното проявление на всяка временна разлика, настоящият стандарт изисква предприятието да прихваща отсрочен данъчен актив срещу отсрочен данъчен пасив на едно и също предприятие само тогава, когато те се отнасят до данъци върху дохода, наложени от един и същ данъчен орган и предприятието има юридически подлежащо на изпълнение право да приспада текущи данъчни активи срещу текущи данъчни пасиви.
76
В редки случаи предприятието може да има юридически подлежащо на изпълнение право да приспада, както и намерение да урежда на нетна основа за някои, но не за всички периоди. В тези редки случаи може да се изисква подробен времеви график, за да се установи надеждно дали отсроченият данъчен пасив на данъчнозадълженото предприятие ще породи увеличени данъчни плащания за същия период, за който отложен данъчен актив на друго данъчнозадължено предприятие ще породи намалени данъчни плащания за второто предприятие.
Данъчен разход Данъчен разход/приход, отнасящ се до печалбата или загубата от обичайна дейност 77 Данъчният разход/приход, отнасящ се до печалбата или загубата от обичайна дейност, се представя в отчета (или отчетите) за печалбата или загубата и другия всеобхватен доход.
Курсови разлики от чуждестранни отсрочени данъчни пасиви или активи 78 По силата на МСС 21 се изисква определени курсови разлики да се признават като приход или разход, но не конкретизира къде следва да бъдат представени тези разлики в отчета за всеобхватния доход. Съответно, когато курсовите разлики от чуждестранни отсрочени данъчни пасиви или активи се признават в отчета за всеобхватния доход, тези разлики може да се класифицират като разходи/приходи за отсрочени данъци, ако се прецени, че това представяне ще бъде от най-голяма полза за ползвателите на финансовите отчети.
Оповестяване
79
Основните компоненти на данъчния разход/приход се оповестяват поотделно.
80
Компонентите на данъчния разход/приход може да включват:
а)
текущ данъчен разход/приход;
б)
всички корекции на текущия данък от предходни периоди, признати през периода;
в)
размера на отсрочения данъчен разход/приход, отнасяща се до възникването и обратното проявление на временни разлики;
г)
размера на отсрочения данъчен разход/приход, отнасяща се до промени в данъчните ставки или въвеждането на нови данъци;
д)
размера на ползите, възникващи от непризната преди данъчна загуба, данъчен кредит или временна разлика за предходен период, който се използва, за да се намали текущият данъчен разход;
е)
размера на ползите, възникващи от непризната преди данъчна загуба, данъчен кредит или временна разлика за предходен период, която се използва, за да се намали отсроченият данъчен разход;
ж)
отсрочения данъчен разход, възникващ в резултат на обезценката или възстановяването на предишна обезценка на отсрочен данъчен актив в съответствие с параграф 56; и
з)
размера на данъчния разход/приход, отнасящ се до онези промени в счетоводната политика и грешки, които са включени в печалбата или загубата в съответствие с МСС 8, тъй като не може да бъдат отчетени с обратна сила.
81
Следното също се оповестява отделно:
а)
съвкупният размер на текущия и отсрочения данък, отнасящ се до отчетни обекти, дебитирани или кредитирани пряко в собствения капитал (вж. параграф 62А);
аб) размерът на данъка върху дохода, отнасящ се до всеки компонент на другия всеобхватен доход (вж. параграф 62 и МСС 1, преработен през 2007 г.);
в)
обяснение на връзката между данъчния разход/приход и счетоводната печалба в едната или в двете следни форми:
i) числово равнение между данъчния разход/приход и резултата от умножаването на счетоводната печалба по приложимата данъчна ставка или ставки, с оповестяване и на принципа на изчисляване на приложимата данъчна ставка или ставки; или
ii) числово равнение между средната ефективна данъчна ставка и приложимата данъчна ставка с оповестяване също на принципите на изчисляване на приложимата данъчна ставка;
г)
обяснение на промените в приложимата данъчна ставка или ставки в сравнение с предходния отчетен период;
д)
размерът (и датата на изтичане на срока им, ако има такъв) на приспадащите се временни разлики и неизползваните данъчни загуби и кредити, за които в отчета за финансовото състояние не е бил признат отсрочен данъчен актив;
е)
съвкупният размер на временните разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения, за които не са били признати отсрочени данъчни пасиви (вж. параграф 39);
ж)
по отношение на всеки вид временни разлики и всеки вид неизползвани данъчни загуби и неизползвани данъчни кредити:
i) размерът на отсрочените данъчни активи и пасиви, признати в отчета за финансовото състояние за всеки представен период;
ii) размерът на отсрочения данъчен приход или разход, признат в печалбата или загубата, ако не е виден от измененията на сумите, признати в отчета за финансовото състояние;
з)
по отношение на преустановените дейности – данъчният разход, отнасящ се до:
i) печалбата или загубата от преустановяването; и
ii) печалбата или загубата от обичайната част от преустановените дейности за периода заедно със съответните суми за всеки предходен представен период;
и)
размерът на последиците от изплатените на акционерите в предприятието дивиденти върху данъка върху дохода, предложени или декларирани преди финансовите отчети да бъдат утвърдени за издаване, но непризнати като пасив във финансовите отчети;
й)
ако бизнес комбинация, в която предприятието е придобиващо предприятие, доведе до промяна на сумата, призната като отсрочен данъчен актив преди комбинацията (вж. параграф 67) – размера на тази промяна; и
к)
ако отсрочените данъчни облекчения, придобити в бизнес комбинация, не са признати към датата на придобиване, но са признати след датата на придобиване (вж. параграф 68) – описание на събитието или промяната в обстоятелствата, която е довела до признаването на отсрочените данъчни облекчения.
82
Предприятието оповестява размера на отсрочен данъчен актив и естеството на доказателствата, подкрепящи неговото признаване, когато:
а)
оползотворяването на отсрочения данъчен актив зависи от бъдещите облагаеми печалби в превишение на печалбите, които възникват в резултат от възстановяването на съществуващите облагаеми временни разлики; и
б)
предприятието е претърпяло загуба през текущия или предходния период в данъчната юрисдикция, към която се отнася отсроченият данъчен актив.
82A
При обстоятелствата, описани в параграф 52А, предприятието оповестява естеството на потенциалните последици за данъка върху дохода, които биха възникнали в резултат от изплащане на дивиденти на акционерите. Освен това то оповестява размерите на потенциалните последици за данъка върху дохода, които може практически да бъдат определени, както и дали съществуват потенциални последици за данъка върху дохода, които не може практически да бъдат определени.
84
Оповестяването, изисквано съгласно параграф 81, буква в), позволява на ползвателите на финансовите отчети да разберат дали връзката между данъчните разходи/приходи и счетоводната печалба е необичайна и да разберат значимите фактори, които биха могли да имат влияние върху тази връзка в бъдеще. Връзката между данъчните разходи/приходи и счетоводната печалба може да бъде повлияна от такива фактори като приходите, освободени от данъчно облагане, разходите, неподлежащи на приспадане при определяне на облагаемата печалба / данъчната загуба, ефекта от данъчните загуби и ефекта от чуждестранните данъчни ставки.
85
При обяснението на връзката между данъчния разход/приход и счетоводната печалба предприятието използва приложимата данъчна ставка, която осигурява най-съдържателна информация за потребителите на финансовите му отчети. Често най-съдържателна е вътрешната данъчна ставка в държавата, в която е седалището на предприятието, обединяваща данъчната ставка, прилагана за държавни данъци, със ставките, прилагани за всякакви местни данъци, които се изчисляват на подобно по същество ниво като облагаемата печалба/данъчната загуба. Въпреки това за едно предприятие, осъществяващо дейност в различни юрисдикции, може да има повече смисъл да се обединят отделните равнения, изготвени при използване на вътрешната ставка за всяка отделна юрисдикция. Следващият пример илюстрира как изборът на приложима данъчна ставка засяга представянето на числовото равнение.
Пример, илюстриращ параграф 85
През 19Х2 г. предприятието има счетоводна печалба в собствената си юрисдикция (държава А) в размер на 1500 единици (19Х1 г: 2000 единици) и в държава Б — 1500 единици (19Х1 г.: 500 единици). Данъчната ставка е 30 % в държава А и 20 % в държава Б. В държава А разходите от 100 единици (19Х1 г.: 200 единици) не подлежат на приспадане за данъчни цели.
Пример, показващ равнението с вътрешната данъчна ставка:
19×1 19×2
Счетоводна печалба 2500 3000
Данък при вътрешна 750 900 данъчна ставка от 30 %
Данъчен ефект от 60 30 разходите, неподлежащи на приспадане за данъчни цели
Ефект от по-ниските (50) (150) данъчни ставки в държава Б
Данъчен разход 760 780
Следващият пример илюстрира равнение, изготвено чрез обединяване на отделните равнения за всяка национална юрисдикция. При този метод ефектът от разликите между вътрешната данъчна ставка за отчитащото се предприятие и вътрешните данъчни ставки в други юрисдикции не се появява като отделна статия при равнението. Може да бъде необходимо предприятието да обясни ефекта от значителните промени или в данъчните ставки, или в структурата на печалбите, заработени в различните юрисдикции, с цел да обясни промените в данъчните ставки, които е приложило, както се изисква съгласно параграф 81, буква г).
Счетоводна печалба 2500 3000
Данък при вътрешни 700 750 данъчни ставки, приложими към печалбата в държавата, в която е реализирана
Данъчен ефект от 60 30 разходите, неподлежащи на приспадане за данъчни цели
Данъчен разход 760 780
86
Средната ефективна данъчна ставка представлява данъчният разход/ приход, разделен на счетоводната печалба.
87
Често е практически неприложимо да се изчисли размерът на непризнатите отсрочени данъчни пасиви, възникващи от инвестиции в дъщерни предприятия, клонове и асоциирани предприятия и участия в съвместни споразумения (вж. параграф 39). Поради това по силата на настоящия стандарт се изисква предприятието да оповестява съвкупния размер на съответните временни разлики, но не се изисква да се оповестяват отсрочените данъчни пасиви. Въпреки това, когато е практически приложимо, предприятията се насърчават да оповестяват размерите на непризнатите отсрочени данъчни пасиви, тъй като тази информация може да бъде от полза за ползвателите на финансовите отчети.
87A
По силата на параграф 82А се изисква предприятието да оповестява естеството на потенциалните последици за данъка върху дохода, които ще бъдат породени от изплащането на дивиденти на акционерите. Предприятието оповестява важните характеристики на системите за данъчно облагане на доходите и факторите, които ще повлияят на размера на последиците за данъка върху дохода от изплащането на дивиденти.
87Б
Понякога не е практически приложимо да се изчислява общия размер на потенциалните последици за данъка върху дохода, които биха възникнали в резултат от изплащането на дивиденти на акционерите. Това може да е така например когато предприятието има голям брой чуждестранни дъщерни предприятия. Дори при такива обстоятелства обаче някои части от общия размер може да бъдат лесноопределими. Например в една консолидирана група предприятието майка и някои от неговите дъщерни предприятия може да са платили данъци върху дохода върху неразпределената печалба при по-висока ставка и да знаят каква е сумата, която би била възстановена при плащането на бъдещи дивиденти на акционерите от консолидираната неразпределена печалба. В такъв случай сумата за възстановяване се оповестява. Ако е приложимо, предприятието оповестява също, че съществуват допълнителни потенциални последици за данъка върху дохода, които практически не може да бъдат определени. В самостоятелните финансови отчети на предприятието майка, ако има такива, оповестяването на потенциалните последици за данъка върху дохода е свързано с неразпределената печалба на предприятието майка.
87В
Предприятието, задължено да оповести сведенията по параграф 82А, може също да е задължено да направи оповестявания за временните разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, клонове или асоциирани предприятия или участия в съвместни споразумения. В такива случаи предприятието отчита това при определянето на информацията, която да бъде оповестена съгласно параграф 82А. Например предприятието може да бъде задължено да оповести общия размер на временните разлики, свързани с инвестиции в дъщерни предприятия, за които не са били признати отсрочени данъчни пасиви (вж. параграф 81, буква е). Ако е практически неприложимо да се изчислят размерите на непризнатите отсрочени данъчни пасиви (вж. параграф 87), може да съществуват размери на потенциалните последици за данъка върху дохода от дивиденти, отнасящи се до тези дъщерни предприятия, чието определяне е практически неприложимо.
88
Предприятието оповестява всички свързани с данъци условни пасиви и условни активи в съответствие с МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи. Условните пасиви и условните активи може да възникнат например от неразрешени спорове с данъчните органи. По подобен начин, когато след края на отчетния период се приемат или обявяват промени в данъчните ставки или данъчните закони, предприятието оповестява всеки значителен ефект от тези промени върху своите текущи и отсрочени данъчни активи и пасиви (вж. МСС 10 Събития след края на отчетния период).
Международна данъчна реформа – примерни правила от втори стълб 88A Предприятието оповестява, че е приложило изключението за признаването на отсрочени данъчни активи и пасиви, свързани с данъците върху дохода от втори стълб, и за оповестяването на информация за тях (вж. параграф 4А).
88Б
Предприятието оповестява отделно разходите (приходите) за (от) текущи данъци, свързани с данъците върху дохода от втори стълб.
88В
През периодите, когато има приети или почти приети законодателни актове от втори стълб, които обаче все още не са влезли в сила, предприятието оповестява известната или подлежащата на приблизително оценяване при разумни усилия информация, която помага на ползвателите на финансовите отчети да разберат изложеността на предприятието на данъците върху дохода от втори стълб, произтичащи от тези законодателни актове.
88Г
За да постигне целта за оповестяването по параграф 88В, предприятието оповестява количествена и качествена информация за изложеността си на данъци върху дохода от втори стълб към края на отчетния период. Не е задължително тази информация да отразява всички особени изисквания на законодателните актове от втори стълб; тя може да бъде представена като примерен диапазон. Доколкото информацията не е известна или подлежаща на приблизително оценяване при разумни усилия, вместо нея предприятието оповестява изявление в тази връзка и оповестява информация за напредъка си към оценяването на своята изложеност.
Примери, илюстриращи параграфи 88В–88Г
Примери за информация, която предприятието би могло да оповести, за да изпълни целта и изискванията по параграфи 88В– 88Г: а) качествена информация, например по какъв начин законодателните актове от втори стълб засягат предприятието и кои са главните юрисдикции, в които може да има изложеност на данъци върху дохода от втори стълб; както и б) количествена информация, например: i) сведение за дела на печалбите на предприятието, които може да бъдат обложени с данъци върху дохода от втори стълб, и средната ефективна данъчна ставка, приложима за тези печалби; или ii) сведение за това как би се променила средната ефективна данъчна ставка, ако законодателните актове от втори стълб бяха влезли в сила.
Дата на влизане в сила
89
Настоящият стандарт влиза в сила за финансовите отчети, които обхващат периодите, започващи на 1 януари 1998 г. или след тази дата, с изключение на случаите по параграф 91. Ако едно предприятие прилага настоящия стандарт за финансови отчети, обхващащи периоди, които започват преди 1 януари 1998 г., то оповестява, че е приложило настоящия стандарт вместо МСС 12 Отчитане на данъците върху дохода, одобрен през 1979 г.
90
Настоящият стандарт заменя МСС 12 Отчитане на данъците върху дохода, одобрен през 1979 г.
91
Параграфи 52А, 52Б, 65А, параграф 81, буква и), параграфи 82А, 87А, 87Б, 87В и заличаването на параграфи 3 и 50 влизат в сила за годишните финансови отчети (6), които обхващат периодите, започващи на 1 януари 2001 г. или след тази дата. По-ранното им прилагане се насърчава. Ако по-ранното прилагане има отражение върху финансовите отчети, предприятието следва да оповести този факт.
92
С МСС 1 (преработен през 2007 г.) бе изменена терминологията, използвана във всички МСФО. Освен това с него бяха изменени параграфи 23, 52, 58, 60, 62, 63, 65, 68В, 77 и 81, бе заличен параграф 61 и бяха добавени параграфи 61А, 62А и 77А. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2009 г. или след тази дата. Ако предприятието прилага МСС 1 (преработен през 2007 г.) за по-ранен период, тези изменения се прилагат за съответния по-ранен период.
93
Параграф 68 се прилага без обратна сила от датата на влизане в сила на МСФО 3 (преработен през 2008 г.) за признаването на отсрочените данъчни активи, придобити в бизнес комбинация.
94
Следователно предприятията не коригират отчитането на предходните бизнес комбинации, ако данъчните облекчения не отговарят на критериите за отделно признаване към датата на придобиване и са признати след датата на придобиване, освен ако облекченията са признати в рамките на периода на оценяване и произтичат от нова информация за факти и обстоятелства, съществували към датата на придобиване. Другите признати данъчни облекчения се признават в печалбата или загубата (или – ако това се изисква по силата на настоящия стандарт – извън печалбата или загубата).
95
С МСФО 3 (преработен през 2008 г.) бяха изменени параграфи 21 и 67 и бяха добавени параграф 32A и параграф 81, букви й) и к). Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 юли 2009 г. или след тази дата. Ако предприятието прилага МСФО 3 (преработен през 2008 г.) за по-ранен период, тези изменения следва също да бъдат прилагани за съответния по-ранен период.
98
Параграф 52 бе преномериран на 51А, параграф 10 и следващите параграф 51А примери бяха изменени, а параграф 51Б, параграф 51В и следващият го пример, както и параграфи 51Г, 51Д и 99 бяха добавени по силата на документа Отсрочен данък: възстановяване на базовите активи, издаден през декември 2010 г. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2012 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт.
98A
С МСФО 11 Съвместни предприятия, издаден през май 2011 г., бяха изменени параграфи 2, 15, параграф 18, буква д), параграфи 24, 38, 39, 43–45, параграф 81, буква е), параграфи 87 и 87В. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 11.
98Б
С документа, озаглавен Представяне на компонентите на другия всеобхватен доход (изменения на МСС 1) и издаден през юни 2011 г., бе изменен параграф 77 и бе заличен параграф 77А. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 1 (изменен през юни 2011 г.).
(6) Параграф 91 се отнася до „годишните финансови отчети“ съгласно по-ясния начин за разписване на датите на влизане в сила, приет през 1998 г. Параграф 89 се отнася до „финансовите отчети“.
98В
С документа, озаглавен Инвестиционни предприятия (изменения на МСФО 10, МСФО 12 и МСС 27) и издаден през октомври 2012 г., бяха изменени параграфи 58 и 68В. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2014 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранно прилагане на документа Инвестиционни предприятия. Ако предприятието приложи тези изменения по-рано, то прилага и всички изменения, включени в документа Инвестиционни предприятия.
98Д
С МСФО 15 Приходи от договори с клиенти, издаден през май 2014 г., бе изменен параграф 59. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 15.
98Е
С МСФО 9, публикуван през юли 2014 г., бе изменен параграф 20 и бяха заличени параграфи 96, 97 и 98Г. Предприятието прилага тези изменения, когато прилага МСФО 9.
98Ж
С МСФО 16, издаден през януари 2016 г., бе изменен параграф 20. Предприятието прилага това изменение, когато прилага МСФО 16.
98З
С документа, озаглавен Признаване на отсрочени данъчни активи при нереализирани загуби (изменения на МСС 12) и издаден през януари 2016 г., бе изменен параграф 29 и бяха добавени параграфи 27А, 29А и примерът след параграф 26. Предприятието прилага тези изменения за годишните периоди, започващи на 1 януари 2017 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт. Предприятието прилага посочените изменения с обратна сила в съответствие с МСС 8 Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки. Въпреки това, при първоначалното прилагане на изменението, промяната в размера на собствения капитал в началото на най-ранния сравнителен период може да се признае в началния размер на неразпределената печалба (или по целесъобразност в друг компонент на собствения капитал), без да се разпределя между началния размер на неразпределената печалба и другите компоненти на собствения капитал. Ако предприятието прилага това облекчение, то оповестява този факт.
98И
С документа, озаглавен Годишни подобрения на МСФО, цикъл 2015 —2017 г. и издаден през декември 2017 г., бе добавен параграф 57А и бе заличен параграф 52Б. Предприятието прилага тези изменения за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2019 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага тези изменения за по-ранен период, то оповестява този факт. Когато предприятието прилага за първи път тези изменения, то ги прилага към последиците от дивидентите върху данъка върху дохода, признати в началото на най-ранния сравнителен период или след него началото му.
98Й
С документа, озаглавен Отсрочени данъци, свързани с активи и пасиви, произтичащи от единична сделка и издаден през май 2021 г., бяха изменени параграфи 15, 22 и 24 и бе добавен параграф 22А. Предприятието прилага тези изменения в съответствие с параграфи 98К–98Л за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2023 г. или след тази дата. Разрешава се по-ранното прилагане. Ако предприятието прилага изменението за по-ранен период, то оповестява този факт.
98K
Предприятието прилага документа, озаглавен Отсрочени данъци, свързани с активи и пасиви, произтичащи от единична сделка, за сделките, които се извършват във или след началото на най-ранния представен сравнителен период. 98Л Освен това предприятието, което прилага документа, озаглавен Отсрочени данъци, свързани с активи и пасиви, произтичащи от единична сделка, в началото на най-ранния представен сравнителен период извършва следното: а) признава отсрочен данъчен актив – доколкото е вероятно да съществува облагаема печалба, срещу която да може да се оползотвори приспадащата се временна разлика – и отсрочен данъчен пасив за всички приспадащи се и облагаеми временни разлики, свързани с: i) активи с право на ползване и лизингови пасиви; както и ii) задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходни с тях задължения и съответните суми, признати като част от себестойността или цената на придобиване на съответния актив; както и б) признава съвкупния ефект от първоначалното прилагане на измененията като корекция на началното салдо на неразпределената печалба (или друг компонент на собствения капитал, според случая) към тази дата.
98M
С документа, озаглавен Международна данъчна реформа – примерни правила от втори стълб и издаден през май 2023 г., бяха добавени параграфи 4А и 88А–88Г. Предприятието: а) започва да прилага параграфи 4А и 88А веднага след издаването на тези изменения и с обратна сила в съответствие с МСС 8; както и б) прилага параграфи 88Б–88Г за годишните отчетни периоди, започващи на 1 януари 2023 г. или след тази дата. Не е задължително предприятието да оповестява информацията, изисквана по силата на посочените параграфи, за междинните периоди, завършващи на 31 декември 2023 г. или преди тази дата.
Отмяна на разяснение 21 на пкр
99
С измененията, внесени по силата на документа, озаглавен Отсрочен данък: възстановяване на базовите активи и издаден през декември 2010 г. бе заменено Разяснение 21 на ПКР Данъци върху дохода – възстановяване на преоценените неамортизируеми активи.
